Национален регистър на психологически тестове
Национален тестов комитет на Дружеството на психолозите в България
Национален тестов комитетКритерииРегистър на тестоветеРегистър на квалифицираните професионалисти
Регистър на тестовете
Списък

Въпросник за оценка на хранителни разстройства (EDI-3)
Клинична психодиагностика
EDI-3 е стандартизиран и лесен за администрация инструмент, който осигурява обективни резултати и профили, които служат за изготвяне на концепция и планиране на лечение при пациенти с установено или предполагаемо хранително разстройство. Той също така е ценен инструмент за изследване на хипотези в психопатологията, тестване на теоретични конструкти, идентифициране на значими субгрупи от пациенти и проверяване на резултатите от проведеното лечение.
I. Общо описание на теста  
1.1. Име на теста Въпросник за оценка на хранителни разстройства
1.2. Оригинален тест или адаптация Адаптация
1.3. Оригинално име на теста Eating Disorder Inventory–3
1.4. Акроним EDI-3
1.5. Издател на оригиналния тест PAR Inc.
1.6. Издател на българската версия Фондация „Хестия“, „Прометрикс“ ООД
1.7. Автор Дейвид М. Гарнър
1.8. Автор на адаптацията Диана Боянова
1.9. Права Този материал е защитен от Закона за авторското право и сродните му права. Всяко копиране или възпроизвеждане по какъвто и да е начин на съдържанието или на отделни части от него без изричното писмено разрешение на Фондация „Хестия“ е незаконно.
1.10. Категория на теста  B
1.11. Общ рейнтиг ****
1.12. Кратко описание на теста EDI-3 е стандартизиран и лесен за администрация инструмент, който осигурява обективни резултати и профили, които служат за изготвяне на концепция и планиране на лечение при пациенти с установено или предполагаемо хранително разстройство. Той също така е ценен инструмент за изследване на хипотези в психопатологията, тестване на теоретични конструкти, идентифициране на значими субгрупи от пациенти и проверяване на резултатите от проведеното лечение.
1.13. Област на приложение Скрининг за хранителни разстройства.
    Оценяване риска от хранителни разстройства.
    Проследяване ефектът от терапията и проведените интервенции на хора с хранителни разстройства.
1.14. Целева популация Юноши и възрастни над 13-годишна възраст.
1.15. Начини на администриране Групово или индивидуално 
    Стандартна администрация (на хартия)
    Дистанционно попълване (онлайн)
1.16. Време за администрация 20 минути
     
1.17. Брой айтеми 91
1.18. Формат на айтемите Твърдения с шест възможности за отговор ( честота от "1. Винаги" до "6. Никога")
II. Скали  
2.1. Брой скали 18
2.2. Описание на скалите                       Стремеж към слаба фигура (DT)
    Оценява свръхангажираността към рестриктивна диета, както и притесненията към диетите и опасенията за наддаване на тегло.
    Булимия (B)
    Оценява самооценката на мисли и поведения, които са в съответствие с преяждането, включително изяждането на големи количества храна “скришом” или в отговор на емоционална нестабилност. 
    Неудовлетвореност от фигурата (BD)
    Оценява неудовлетвореността от цялостната форма и размери на тези области от тялото, които са обект прекомерно фокусиране, при лицата с хранителни разстройства (т.е. корема, бедрата, ханша, задните части).
    Риск от хранителни разстройства (EDRC)
    Предоставя обща мярка на проблеми с храненето и теглото еднакво при тези скали. Той е сумата от Т-точки на скалите „Стремеж към слаба фигура (DT)“, „Булимия (В)“ и „Неудовлетвореност от фигурата (BD)“.
    Ниска самооценка (LSE)
    Оценява отрицателната самооценка с въпроси, изследващи чувствата на несигурност, неадекватност, неефективност и липса на значимост.
    Личностна алиенация (PA)
    Измерва по-широка област от чувства като емоционална празнота и самота и невъзможност или липса за себеразбиране.
    Неефективност (IC)
    Състои се от сумираните T-точки на скалите „Ниска самооценка (LSE)“ и „Личностна алиенация (PA)”. Измерва едновременно самооценката и усещането за емоционална празнота.
    Неувереност в междуличностните отношения (II)
    Оценява чувствата на дискомфорт и на неудобство в социални ситуации, трудността при изразяване на собствените мисли и чувства пред другите.
    Междуличностна алиенация (IA)
    Оценява разочарование, дистанция, отчуждение и липса на доверие към хората в междуличностните отношения. Също така показва тенденция за усещането на чувство за в капан във взаимоотношенията с другите и неразбиране и липса на обич от страна на другите.
    Междуличностни проблеми (IPC)
    Отразява представата на лицето, че социалните отношения са напрегнати, несигурни, разочароващи, некомфортни и като цяло непълноценни. Състои се от сумираните T-точки на скалите „Неувереност в междуличностните отношения (II)“ и „Междуличностна алиенация (IA)“.
    Интероцептивни дефицити (ID)
    Измерва объркването в разпознаването и реагирането на различните емоционални състояния, дистрес при силни емоционални състояния или липса на контрол над емоциите.
    Емоционална дисрегулация (ED)
    Оценява тенденция към нестабилност в емоционалните състояния, импулсивност, безразсъдност, гняв и себеразрушителност.
    Афективни проблеми (APC)
    Оценява способността за правилно идентифициране, разбиране и реагиране на емоционалните състояния. Състои се от сумираните T-точки на скалите „Интероцептивни дефицити (ID)“ и „Емоционална дисрегулация (ED)“.
    Перфекционизъм (P)
    Оценява непрекъснат стремеж за постигане на възможно най-високи стандарти.
    Аскетизъм (А)
    Оценява силен стремеж към постигане на добродетелност, чрез преследване на духовни идеали като самодисциплина, самоотричане, самоограничаване, саможертва и контрол върху физиологичните потребности.
    Свръхконтрол (OC)
    Оценява стремежа за постигане на висок стандарт на лични постижения, както и убеждението към добродетелност, чрез преследване на духовни идеали като самодисциплина, самоотричане, самоограничаване, саможертва и страдание. Състои се от сумираните T-точки на скалите „Перфекционизъм (Р)“ и „Аскетизъм (А)“.
    Страх от зрелостта (MF)
    Оценяват желанието да за връщане към сигурността на детството.
    Обща психологическа дезадаптация (GPMC)
    Състои се от сумата от Т-точките на всички девет Психологически скали.
III. Точкуване  
3.1. Начини за изчисление на резултатите Автоматично в платформата Examinea
3.2. Скала за представяне на резултатите Линейна Т скала
IV. Доклади  
4.1. Автоматично генерирани доклади Да
4.2. Потребител на доклада Специалистът, назначил теста
V. Документация Техническо и интерпретативно ръководство, публикувано на хартия. Бланки с айтеми, публикувани на хартия и онлайн.
VI. Качество на ръководството и тестовите материали 
VII. Норми  
7.1. Размер на нормативната извадка Национална репрезентативна извадка, съставена от 776 българи на възраст между 13 и 73 год.
7.2. Адекватност на нормите спрямо приложенията на теста Нормите могат да се използват възрастни над 18 г. и за ученици между 13 и 18 г.)
VIII.  Надеждност  
8.1. Тест-ретест надеждност Няма
8.2. Вътрешна консистентност В нормативната извадка (N=775) медианата на алфа на Кронбах за 12-те скали е 0.80, с диапазон от 0.58 (Аскетизъм) до 0.89 (Неудовлетвореност от фигурата).
    В клиничната извадка (N=84) медианата на алфа на Кронбах за 12-те скали е 0.855, с диапазон от 0.72 (Перфекционизъм) до 0.90 (Неудовлетвореност от фигурата).
IX. Валидност  
9.1. Корелации с други скали, измерващи същия конструкт Проведени са корелационни анализи между всички скали на EDI-3. Данните за изведени на базата на 766 лица (нормативна извадка) и 83 лица (клинична извадка).
    Проведени са корелационни анализи (дивергентни) между всички скали на EDI-3 и скалите на MMPI-2 и MMPI-A. Данните са изведени на базата на 25 лица (MMPI-2) и 15 лица (MMPI-A). Включени са скалите Хипохондрия (HS), Депресия (D), Хистерия (HY), Психопатно отклонение (PD), Мъжественост - женственост (мъже, MFM), Мъжественост - женственост (жени, MFF) Параноя (Pa), Психастения (Pt), Шизофрения (Sc), Хипомания (Ma), Социална интроверсия (SI) от MMPI-2 (и същите без MFM за MMPI-A) и всички от EDI-3.
9.2. Критериална валидност Извършено е сравнение на средните стойности между лица от клинична (N=85) и неклинична група (N=774) чрез t-test на независими извадки. С изключение на скалата „Страх от зрелостта (MF)“, където няма съществени различия, всички останали разлики в резултатите са със значимост p≤0.001
    За проверка на чувствителността и специфичността на EDI-3 са направени ROC-криви. За изчисляването на прагови (cut-off) стойности е приложен Индекс на Юден (Youden’s index). Дискриминативността на скалите е определена от AUC. 
9.3. Факторен анализ Проведен е факторен анализ по метода на главните компоненти с нормализация на Кайзер и неортогонална ротация по метода на Direct Oblimin. При анализа на скалите, свързани с хранителни разстройства трифакторният модел за нормативната извадка обяснява 55% от вариацията. При анализа на психологическите конструкти деветфакторният модел обяснява 50% от вариацията.
X. Бележки  
Новини