I. |
Общо описание на теста |
|
1.1. |
Име на теста |
Въпросник за оценка на хранителни разстройства |
1.2. |
Оригинален тест или адаптация |
Адаптация |
1.3. |
Оригинално име на теста |
Eating Disorder Inventory–3 |
1.4. |
Акроним |
EDI-3 |
1.5. |
Издател на оригиналния тест |
PAR Inc. |
1.6. |
Издател на българската версия |
Фондация „Хестия“, „Прометрикс“ ООД |
1.7. |
Автор |
Дейвид М. Гарнър |
1.8. |
Автор на адаптацията |
Диана Боянова |
1.9. |
Права |
Този материал е защитен от Закона за авторското право и сродните му права. Всяко копиране или възпроизвеждане по какъвто и да е начин на съдържанието или на отделни части от него без изричното писмено разрешение на Фондация „Хестия“ е незаконно. |
1.10. |
Категория на теста |
B |
1.11. |
Общ рейнтиг |
**** |
1.12. |
Кратко описание на теста |
EDI-3 е стандартизиран и лесен за администрация инструмент, който осигурява обективни резултати и профили, които служат за изготвяне на концепция и планиране на лечение при пациенти с установено или предполагаемо хранително разстройство. Той също така е ценен инструмент за изследване на хипотези в психопатологията, тестване на теоретични конструкти, идентифициране на значими субгрупи от пациенти и проверяване на резултатите от проведеното лечение. |
1.13. |
Област на приложение |
Скрининг за хранителни разстройства. |
|
|
Оценяване риска от хранителни разстройства. |
|
|
Проследяване ефектът от терапията и проведените интервенции на хора с хранителни разстройства. |
1.14. |
Целева популация |
Юноши и възрастни над 13-годишна възраст. |
1.15. |
Начини на администриране |
Групово или индивидуално |
|
|
Стандартна администрация (на хартия) |
|
|
Дистанционно попълване (онлайн) |
1.16. |
Време за администрация |
20 минути |
|
|
|
1.17. |
Брой айтеми |
91 |
1.18. |
Формат на айтемите |
Твърдения с шест възможности за отговор ( честота от "1. Винаги" до "6. Никога") |
II. |
Скали |
|
2.1. |
Брой скали |
18 |
2.2. |
Описание на скалите |
Стремеж към слаба фигура (DT) |
|
|
Оценява свръхангажираността към рестриктивна диета, както и притесненията към диетите и опасенията за наддаване на тегло. |
|
|
Булимия (B) |
|
|
Оценява самооценката на мисли и поведения, които са в съответствие с преяждането, включително изяждането на големи количества храна “скришом” или в отговор на емоционална нестабилност. |
|
|
Неудовлетвореност от фигурата (BD) |
|
|
Оценява неудовлетвореността от цялостната форма и размери на тези области от тялото, които са обект прекомерно фокусиране, при лицата с хранителни разстройства (т.е. корема, бедрата, ханша, задните части). |
|
|
Риск от хранителни разстройства (EDRC) |
|
|
Предоставя обща мярка на проблеми с храненето и теглото еднакво при тези скали. Той е сумата от Т-точки на скалите „Стремеж към слаба фигура (DT)“, „Булимия (В)“ и „Неудовлетвореност от фигурата (BD)“. |
|
|
Ниска самооценка (LSE) |
|
|
Оценява отрицателната самооценка с въпроси, изследващи чувствата на несигурност, неадекватност, неефективност и липса на значимост. |
|
|
Личностна алиенация (PA) |
|
|
Измерва по-широка област от чувства като емоционална празнота и самота и невъзможност или липса за себеразбиране. |
|
|
Неефективност (IC) |
|
|
Състои се от сумираните T-точки на скалите „Ниска самооценка (LSE)“ и „Личностна алиенация (PA)”. Измерва едновременно самооценката и усещането за емоционална празнота. |
|
|
Неувереност в междуличностните отношения (II) |
|
|
Оценява чувствата на дискомфорт и на неудобство в социални ситуации, трудността при изразяване на собствените мисли и чувства пред другите. |
|
|
Междуличностна алиенация (IA) |
|
|
Оценява разочарование, дистанция, отчуждение и липса на доверие към хората в междуличностните отношения. Също така показва тенденция за усещането на чувство за в капан във взаимоотношенията с другите и неразбиране и липса на обич от страна на другите. |
|
|
Междуличностни проблеми (IPC) |
|
|
Отразява представата на лицето, че социалните отношения са напрегнати, несигурни, разочароващи, некомфортни и като цяло непълноценни. Състои се от сумираните T-точки на скалите „Неувереност в междуличностните отношения (II)“ и „Междуличностна алиенация (IA)“. |
|
|
Интероцептивни дефицити (ID) |
|
|
Измерва объркването в разпознаването и реагирането на различните емоционални състояния, дистрес при силни емоционални състояния или липса на контрол над емоциите. |
|
|
Емоционална дисрегулация (ED) |
|
|
Оценява тенденция към нестабилност в емоционалните състояния, импулсивност, безразсъдност, гняв и себеразрушителност. |
|
|
Афективни проблеми (APC) |
|
|
Оценява способността за правилно идентифициране, разбиране и реагиране на емоционалните състояния. Състои се от сумираните T-точки на скалите „Интероцептивни дефицити (ID)“ и „Емоционална дисрегулация (ED)“. |
|
|
Перфекционизъм (P) |
|
|
Оценява непрекъснат стремеж за постигане на възможно най-високи стандарти. |
|
|
Аскетизъм (А) |
|
|
Оценява силен стремеж към постигане на добродетелност, чрез преследване на духовни идеали като самодисциплина, самоотричане, самоограничаване, саможертва и контрол върху физиологичните потребности. |
|
|
Свръхконтрол (OC) |
|
|
Оценява стремежа за постигане на висок стандарт на лични постижения, както и убеждението към добродетелност, чрез преследване на духовни идеали като самодисциплина, самоотричане, самоограничаване, саможертва и страдание. Състои се от сумираните T-точки на скалите „Перфекционизъм (Р)“ и „Аскетизъм (А)“. |
|
|
Страх от зрелостта (MF) |
|
|
Оценяват желанието да за връщане към сигурността на детството. |
|
|
Обща психологическа дезадаптация (GPMC) |
|
|
Състои се от сумата от Т-точките на всички девет Психологически скали. |
III. |
Точкуване |
|
3.1. |
Начини за изчисление на резултатите |
Автоматично в платформата Examinea |
3.2. |
Скала за представяне на резултатите |
Линейна Т скала |
IV. |
Доклади |
|
4.1. |
Автоматично генерирани доклади |
Да |
4.2. |
Потребител на доклада |
Специалистът, назначил теста |
V. |
Документация |
Техническо и интерпретативно ръководство, публикувано на хартия. Бланки с айтеми, публикувани на хартия и онлайн. |
VI. |
Качество на ръководството и тестовите материали |
VII. |
Норми |
|
7.1. |
Размер на нормативната извадка |
Национална репрезентативна извадка, съставена от 776 българи на възраст между 13 и 73 год. |
7.2. |
Адекватност на нормите спрямо приложенията на теста |
Нормите могат да се използват възрастни над 18 г. и за ученици между 13 и 18 г.) |
VIII. |
Надеждност |
|
8.1. |
Тест-ретест надеждност |
Няма |
8.2. |
Вътрешна консистентност |
В нормативната извадка (N=775) медианата на алфа на Кронбах за 12-те скали е 0.80, с диапазон от 0.58 (Аскетизъм) до 0.89 (Неудовлетвореност от фигурата). |
|
|
В клиничната извадка (N=84) медианата на алфа на Кронбах за 12-те скали е 0.855, с диапазон от 0.72 (Перфекционизъм) до 0.90 (Неудовлетвореност от фигурата). |
IX. |
Валидност |
|
9.1. |
Корелации с други скали, измерващи същия конструкт |
Проведени са корелационни анализи между всички скали на EDI-3. Данните за изведени на базата на 766 лица (нормативна извадка) и 83 лица (клинична извадка). |
|
|
Проведени са корелационни анализи (дивергентни) между всички скали на EDI-3 и скалите на MMPI-2 и MMPI-A. Данните са изведени на базата на 25 лица (MMPI-2) и 15 лица (MMPI-A). Включени са скалите Хипохондрия (HS), Депресия (D), Хистерия (HY), Психопатно отклонение (PD), Мъжественост - женственост (мъже, MFM), Мъжественост - женственост (жени, MFF) Параноя (Pa), Психастения (Pt), Шизофрения (Sc), Хипомания (Ma), Социална интроверсия (SI) от MMPI-2 (и същите без MFM за MMPI-A) и всички от EDI-3. |
9.2. |
Критериална валидност |
Извършено е сравнение на средните стойности между лица от клинична (N=85) и неклинична група (N=774) чрез t-test на независими извадки. С изключение на скалата „Страх от зрелостта (MF)“, където няма съществени различия, всички останали разлики в резултатите са със значимост p≤0.001 |
|
|
За проверка на чувствителността и специфичността на EDI-3 са направени ROC-криви. За изчисляването на прагови (cut-off) стойности е приложен Индекс на Юден (Youden’s index). Дискриминативността на скалите е определена от AUC. |
9.3. |
Факторен анализ |
Проведен е факторен анализ по метода на главните компоненти с нормализация на Кайзер и неортогонална ротация по метода на Direct Oblimin. При анализа на скалите, свързани с хранителни разстройства трифакторният модел за нормативната извадка обяснява 55% от вариацията. При анализа на психологическите конструкти деветфакторният модел обяснява 50% от вариацията. |
X. |
Бележки |
|